Тази вечер от 19.30 часа, на сцената на Театър 199 Валентин

Тази вечер от 19.30 часа, на сцената на Театър 199 " Валентин Стойчев ", Георги Кадурин и Иван Юруков са в " Червено ". 

Джон Лоугън 

Портрет на Марк Ротко

Като дете, в Латвия през зимните утрини, бъдещият художник се пързаля на кънки по замръзналите улици от вкъщи си до учебно заведение. Когато е на 10 фамилията му емигрира в Съединени американски щати. Осемнадесет годишен той заживява в Ню Йорк с цел да се отдаде напълно на живописта. Ходи на курсове, заобикаля се с бохеми, жадно чете митология и философия, учи творчеството на огромните художници. Жени се, развежда се. Жени се още веднъж. Пише манифест за изкуството, само че непрекъснато търси стила си. Дори когато картините му стартират да се излагат във водещи галерии, той продължава да опитва и да трансформира характера на своите платна. И въпреки да се надява на утвърждението на креативните среди и на околните си (когато излага в Музея на модерното изкуство, единственият коментар на брат му е: „ Каква голяма постройка! ”), Марк Ротко не стопира да преследва напълно неповторими изразни средства.

През 1958 година той получава извънредно примамлива поръчка да украси с картини стените на най-луксозния за времето си ресторант в Ню Йорк – „ Четирите сезона ”. И някъде тук стартира историята на неговите платна в „ Червено ”. В студиото му идва асистентът, който Ротко назначава с цел да може напълно да се концентрира върху най-смелото си начинание. И до момента в който художникът фучи, гори от вътрешната страна и размахва четката си като шпага, с която е решен да разсече посредствеността и дребнодушието, оядеността и лицемерието, той открива, че наличието на младежа в ателието му ще се окаже не по-малко комплицирана борба. Сражение на поколенията, на разбирането какво „ съдържат ” цветовете, и какви са световете, които всеки от героите в „ Червено ” обитава. Как си наподобяват и по какво се разграничават?

ЧЕРВЕНО – това е театър за огромния дух, огромния темперамент, огромното придвижване.

ЧЕРВЕНО – това е театър за откриването на цветовете, за смисъла на живота, за сърцето, кръвта, очите, слънцето, вятъра, ореолите, за планетите, за цветята, за знамената, за яростта в Изкуството, за зрелостта в Изкуството, за багрите на нашето съществуване, за живота и гибелта, за индивида и Бога, за учителя и ученика, за титаните и простосмъртните, за дългия път към прозрението!

ЧЕРВЕНО – това е театър за болката, за живота и гибелта.